За шеснадесети път румънската столица стана домакин на едно от големите авио-шоута в Източна Европа – BIAS 2026
На 28 и 29 август „старото летище“ в Букурещ за 16ти път събра разнообразни участници от различни краища на Европа. Въпреки драматично свитата статична експозиция и намаленото наполовина време за въздушни демонстрации (от три до 1,5 дни) изданието предизвика сериозен интерес заради редките (по Балканските ширини) гости.
Демо пилотът на немския Тайфун от 31во крило демонстира прецизно летене, много форсаж и резки промени в траекторията, включително изненадващо много вертикални маневри – отлично „подгряване“ за летялото след него Торнадо от 33то крило. Често сме виждали тази „ръбата“ машина на статичната експозиция, но почти никога в небето, и представянето му не разочарова. Въпреки по-плавните маневри немският екипаж преведе Торнадото през различни профили на полета демонстрирайки активно изменяемата геометрия – при това без да ни кара да чакаме дълго завръщането му след всяко преминаване. На земята сериозен интерес предизвикаха както големите въздушни спирачки от двете страни на кила, така и механичния реверс на двигателите. Поставеният на стабилизатора tail art бе изненадващо запазен.
Френският демо пилот не остави вратовете ни в покой нито за миг, постоянно движейки своя Рафал в трите измерения. Програмата му определено бе най-динамичната, въпреки, че тази година отстъпи „афганското кацане“ на немския Тайфун.
Испанският F-18 предложи по-класическо „old-school“ шоу с включено бавно преминаване с голям ъгъл на атака, както и с „поклащане на крило“ с демонстрация на пълната крилна механизация, спирачна кука и щанга за дозареждане. Видяхме и запазената марка на самолета – стегнатитя square loop показа способността на машината да си връща енергията изключително бързо.
Често игнориран заради по-малкото шум и липсата на дим, словенският Pilatus PC-9M изпълни поредното си стегнато и енергично демо. На статичната експозиция присъстваше Pilatus PC-6 от ВВС на страната.
За пръв път от 2023 летя пътнически самолет освен „дежурния“ Боинг 737 на TAROM. Това бе 250тата машина на Wizz Air, представянето на която – уви – едва ли ще запомним с нещо освен специалната ливерия.
Тази година домакините отбелязват 10 години експлоатация на F-16 и в откриващия събитието парад 11 самолета от типа формираха цифрата „10“ в небето. Преди и след този строй преминаха още общо 8 „Бойни сокола“.
Румънската полиция за втора поредна година стовари тактически десант от хеликоптер Blackhawk (включително служебно куче с водач), който след това прибра „на чепаре“. Видяхме демо полети на С-27, С-130, както и традиционните солови и групови полети на хеликоптери „Супер Пума“, вкл. CSAR демонстрация с блокиране на района от F-16. Паузите запълваха вездесъщите „Румънски соколи“ и парашутисти от държавния авиоклуб. Сборна група от силовите ведомства изпълни масов скок (над 50 парашутиста) от Херкулес на ВВС.
Turkish Stars заложиха на висока скорост, плътни формации, близки разминавания и много коментаторски ентусиазъм. Зрелищната програма бе прекъсвана от дълги паузи за прегрупиране между отделните преминавания пред публиката.
Frecce Tricolori дадоха съвсем различен финал на деня. Италианците летяха в пълен състав и използваха максимално вечерната светлина, плътните формации и характерния трицветен дим. Именно тяхното представяне предизвика най-силната реакция на публиката, а след последните проходи атмосферата край пистата повече напомняше празник, отколкото традиционно авиошоу.
Петър Петков, Букурещ, 29.08.2026
бел.ред. Напълно съм съгласен с написаното от Петър, какво ми направи впечатление на мен. Още миналата година организаторите обявиха дати за следващите три поредни години, доста амбициозно. Хубаво е, че въпреки енергийната криза събитето се състоя. Беше похарчен серизоен ресурс за рекламата му, но летателната програма можеше да се събере в един следобяд. Видяхме една много рядка машина- Ан-30, румънските ВВС би трябвало да разполагат с три такива самолета. Липсвахха учебните самолети от румънските ВВС, Як-52 и IAR_99 SOIM. Гостуването на Grob-120, подсказва намерението за замяна на Як-52, докато реактивната учебна машина би трябвало да преминава през модернизация в момента. Посещаемостта бе сериозна, имаше и солидно количество наши съотечественици. За съжаление бълграските ВВС и МО изглежда не разглеждат подобни форуми, като достойни сцени за представянето си, но истината е съвсем банална – няма пари.През следващата година Букурещ ще има сериозен конкурент в лицето на унгарският Кечкемет, може би организацията трябва да се преосмисли в някаква степен. Светлан Симов
