Утре, 20-ти януари 2020г, предстой официалното откриване на възстановеното Висше Военновъздушно Училище Георги Бенковски, базирано на учебната авио-база Долна Митрополия. В петък, (17-ти януари), официално бе осветено бойното знаме на училището. Идеята за възстановяване на закритото през 2001 година училище не е нова, но решението за това бе прието от народното събрание през 2019 година. До момента училището функционираше като факултет „Авиационен“, към Националния Военен университет „Васил Левски“. Докато учебната авио-група бе придадена и е под командването на към 3-та авио-база Граф Игнатиево, по-късно е приведена на директно подчинение на ВВС. Това безспорно е повод за радост в средите на българските авио-любители. Преминаването на училището във вида му до 2002 година, към несамостоятелен факултет се приемаше като поредния удар върху българската военна авиация. До колко в годините на най-голям недоимък, (които съвсем не са свършили), обучението на все по-малко пилоти и специалисти в самостоятелен ВУЗ, беше оправдано е обширна и трудна за дискутиране тема. Факт е че имаше голям брой кадри, особено сред пилотите, които не успяха да се реализират във военната ни авиация. През миналата година бе обявен „рекорден“ прием за специалността „пилот-летец“, цели 13-т места, тази година приема е увеличен до 14 места. България не се е сдобила в никакъв случай с повече летателни апарати, по-скоро голям брой пилоти предпочетоха да напуснат, други отпадат по възрастови и медицински причини, а и поколението на „не летящите“ пилоти вече е в пенсионна възраст. Така естествено нуждата от нови специалисти се увеличава, особено ако се реализира програмата за превъоръжаване на армията, (дори в този и вариант). В момента Министерство на Отбраната се готви да закупи безпилотни летателни апарати, Министерство на Вътрешните Работи също ще има нужда от кадри, евентуалното създаване на каквато и да е организация изпълняваща летателна дейност в полза на населението, (противопожарна, бедствия аварии, планинско спасяване, медицинска евакуация и т.н.), също ще изисква сериозен брой кадри.
Освещаване бойното знаме на Висшето Военновъздушно Улище „Героги Бенковски“ сн.к-н.Дончев
Тук обаче трябва да се обърне внимание и на една нова дейност за училището, обучението на специалисти за цивилния сектор. Факт е липсата на подготвени пилоти в цивилния сектор, там „глада“ за кадри се изостря все по осезаемо, една от сериозните причини за това е невъзможността на държавата да поддържа летателната подготовка на студентите в ТУ София, в резултат на което летателния стаж на всеки студент е негова собствена грижа изискваща огромно капиталовложение. Разбира се монетата има две страни, намаляването на финансовата тежест ще привлече повече кандидати и ще даде повод за определени надежди в цивилните авиационни оператори. От друга страна ще урегулира цените в сектора на авиационните училища и центрове за подготовка, които у нас са значително високи. От трета страна това обаче ще е пагубно за по-голямата част от същите тези центрове за подготовка, конкуренцията с държавно субсидирано обучение е реално невъзможно. Това ще обезкръви и без това свития сектор на летателното обучение. От друга гледна точка, обаче, завишените изисквания към подготовката във военното училище ще намали броя на инцидентите в т.нар. „малка авиация“, на които станахме свидетели в сериозен обем през изминалата 2019г. Какви ще бъдат резултатите от всичко това, ще може да се каже едва когато училището започне да работи реално в сектора. Темата е дискусионна и заслужава внимание.
Авиационните центрове които и без това не са в цветущо състояние, ще почувстват осезателно работата на училището.
L-39ZA Albatros, е в основата на летателното обучение за реактивната авиация, след възстановяването му в летателна годност го виждаме все по-често в българското небе, пред него обаче стой проблематична поддръжка заради забраната на производителя за износ на резервни части към фирмите под-изпълнители.
Pilatus PC-9M, доказа доброто си име през последните над десет години в експлоатация, дали ще е достатъчен обаче да поеме целия обем работа в училището.
Чисто технически също изникват няколко съществени въпроса, най-важният от които е на какво ще се обучават курсантите, респективно студентите.? В момента учебната авио-група, разполага с два типа самолети, турбо-витловия Pilatus PC-9M и реактивния L-39ZA Albatros. Пределно ясно е, че чешкият L-39, остава изцяло за курсантите „под пагон“. PC-9M за малко над десетилетие експлоатация у нас се доказа като надежден самолет, ( при осигурен достатъчен ресурс). Но дали реално шестте самолета ще успяват да осигурят достатъчен нальот. През 2019, бе пуснат дългоочакваният тренажор на PC-9, в Долна Митрополия. Според оригиналният договор за шест плюс шест самолета, той бе предвиден, но до реалното му пристигане и инсталиране се стигна след редица случки достойни за книга. Тренажорът вече е факт и ще намали натоварването на самолетите в достатъчна степен. Все пак е крайно време ВВС да придобият витлов самолет за начално обучение, който да намали и разходите за този тип дейност. На практика всяка страна член на НАТО, (тъй като това е очевидно основния рефрен при извършването на каквито и да били промени свързани с българската армия), е утвърдила наличието на такъв тип самолети за въпросното обучение. В България вече не съществуват аеро-клубове подготвящи пилоти любители на безмоторни самолети, и първите стъпки в авиация ще са меко казано скъпи за държавата при използването на самолет като PC-9M. За покупката на шест такива самолета у нас се заговори през 2015/2016 година и най-вероятно проекта щеше вече да е реализиран, ако командващия тогава генерал-майор Радев не беше подал оставка. Кандидати не липсват, дори подготовката на проекта накара редица фирми в авиационния сектор да започнат усилено предлагане на различни машини, включително с крайното им сглобяване у нас.
Zlin 242 е продължение на успешните чешки учебни самолети и бе спряган за основен кандидат за българските ВВС.
Tecnam P2002 има своите представители у нас, самолета бе избран от гръцките ВВС да замени Cessna 150, като самолет за начално обучение.
Друг сериозен кандидат за програмата за придобиване на лек самолет за начално обучение Skyleader 600. Представителя на фирмата за България, дори беше предвидил крайно сглобяване на самолетите в завод „Летец“- София.
Друг важен проект в не толкова далечното бъдеще е придобиването на самолет за подготовка на пилоти за нови изтребител на ВВС – F-16V. В началото на тази година групата летателен състав който трябва да премине обучение в САЩ, започна подготовка на самолет L-39ZA, въпреки че тя ще протече по т.нар. интензивен курс, L-39ZA, не е точно машината от която може да се премине на F-16V. Факт е че обучението в САЩ, се заплаща от българската страна в летателни часове, и докато сега сме още в началото и този разход е оправдан и включен в проекта , как биха изглеждали нещата относно обучението на втора – трета група пилоти, още повече ако наистина се доставят пълния обем от 16 самолета. Това беше например причината Полша да закупи учебно-тренировъчните M-346 за да подготвя сама пилоти за своите F-16. За съжаление у нас толкова държавническо мислене едва ли ще се намери. Дали не е подходящо да се помисли за замяната на поне шест L-39ZA Albators с новите L-39NG, което би било най-безболезнено за нас, предвид добрия опит който има у нас с експлоатацията на самолета, въпреки сложната ситуация създадена в момента с производителя Aero Vodochody.
В заключение пред ръководството на училището и ВВС стоят поредица от въпроси, отговорите на някои от тях не зависят изобщо от тях, изключването на професионалните гилдии от вземането на важни решения стана един добре познат маниер. Дано хората които са призвани да дават криле да успеят въпреки всичко. Пожелавам им успех от сърце.
Напред и Нагоре!
Светлан Симов, София, Януари 2020.