Предстоящи събития
Абонамент
Ако желаете да се абонирате за нашите новини моля въведет вашият e-mail адрес.
AviationListOnLine.com 2008-2017

Дълго време обмислях този материал, но не успях да го завърша до края на 2018. Причини има много, както в мен така и не зависещи от моето желание. Искаше ми се да представя един по цялостен поглед върху леката авиация, нейното развитие и самолетостроенето в България, да у нас има такова. Не за първи път обаче се сблъсках с мисленето от времето на комунизма и поне за мен никак не е странно, че все още има хора отказващи да говорят за себе си или работата си, дори това да изгради един положителен образ за бизнеса им.

Умишлено избягвам темата за “голямата авиация”, темата което доминира там и ще доминира още дълго за избора на нов боен самолет се изврати до неузнаваемост. Един предрешен от години избор, плод на дългогодишно лобиране със всякакви методи. Едно от малкото положителни решения в тази сфера бе договора за капитално-възстановителен ремонт и малка модернизация на Су-25К/УБК.

 2018-та не бе добра в авиационно отношение, загубихме един военнен хеликоптер и екипажа му, след седмица втори се размина на косъм с катастрофата. В леката авиация имаше една сериозна катастрофа и няколко нееднозначни инцидента. За нас (екипа на AviationListOnline), тя бе най-слабата година откъм събития и отразяването им. ВВС се капсулират все по-силено, а ограниченията от страна на МО, ВВС и страните партньори по време на съвместни учения и тренировки са невиждани до момента.

Но както подчертах ще оставя “голямата авиация” за момент в страни. Иска ми се да поговорим за тъй наречената “авиация за общо назначение”, както винаги съм подчертавал едната не може да съществува без другата. В материала включвам две интервюта, надявам се интересни. Но да опитам да систематизирам нещата. От началото на 2018 доста усилено се работи върху възраждането на безмоторното летене у нас. На няколко летателни площадки желаещите да опитат това преживяване могат да летят почти всяка събота и неделя. До къде ще стигнат тези усилия зависи най-вече от ентусиазма на групата хора заела се с тази задача. За момента са необходими все още значителни инвестиции като време и усилия. В средата на годината усилено се заговори за построяването на учебен планер с който да се подпомогне този процес, “ДАР-Аероплани” се заеха с тази задача, в някаква фаза на развитие е проекта не ми е известно, но на практика не е изпълнявал полети. Това беше една от интересните новости тази година, иска ми се силно да вярвам, че ще видим първи полет през 2019г. В същото време хората решили се да се занимаят с каузата на безмоторното летене работят усилено върху наземна система за изтегляне на планерите, което ще направи полетите още по-достъпни. Тук виждаме парадокса на времето в което живеем и което сами създадохме. Разрушавайки системата на аероклубовете, цялата налична инфраструктура (изключвайки самите летателни площадки, макар и те да са в окаяно състояние), бе унищожена и в момента се борим отново за пускането на една система била налична в почти всеки аероклуб.

Как стоят нещата със самолетостроенето у нас.?

 За съжаление няма нова машина произведена от Flight Constructive, но в момента летят четири машини, проектирани и произведени от фирмата. През 2019-та се надявам да успея да ви запозная с един български производител на авиационни витла с дългогодишни традиции. В началото на годината “ДАР-Аероплани”, ударно разшири мрежата си от дистрибутори, покривайки Северна Америка и Австралия. Основния модел на фирмата ДАР Соло, премина редица тестове с нови типове витла и двигатели и надявам се продажбите на модела вървят с добри темпове. В момента там се работи над нов лек самолет, значително по-различен от това което сме свикнали да виждаме като продукция. Модела “Дуо” също отбеляза напредък. За съжаление авиационните прояви през годината бяха сведени до две, като едната завърши с доста неприятен инцидент, при който бе загубен самолет Ikarus.

 

За проблемите в леката авиация поговорих с Момчил Риладжиев, име достатъчно известно в авиационните среди у нас, ето какво сподели той:

Какво е развитието на безмоторния спорт към момента, от колко площадки в страната може да се лети?

Безмоторното летене със самолети (планеризъм) беше доста добре развито в България до към 1988г. После за съжаление въздушния ни спорт беше унищожен от държавата, заедно с предказармената подготовка на младежта. Дългата (1989-2004г.) агония на ОСО-Воинтех не е трудно да се възпроизведе въпреки, че архивът им бе старателно унищожен. Скришно, набързо и на безценица бяха приватизирани недвижими имоти и съвременни безмоторни самолети, които и сега летят по света, а цените има все още са по 30-50000 евро. Майсторите ни на спорта от 80-тете години се преквалифицираха във всевъзможни професии и при липса на държавно или общинско финансиране спряха да летят и обучават. След 2000-та година са правени няколко опита за възраждане на планеризма в частни аероклубове, на търговски принципи и самоиздръжка, в русенско, монтанско и старозагорско, но постепенно дейностите са затихвали поради високите административни и изисквания и недостатъчни приходи.След 01.05.2017г. в пловдивски, казанлъшки и др. частни аероклубове бяха организирани доста полети в България и чужбина, но все още нямаме достатъчно лицензирани и подготвени спортисти и регистрирани безмоторни самолети за национален шампионат и участие в балкански и европейски състезания.Може да се лети освен от всичките тридесетина сертифицирани летища в България, от още поне триста други подходящи площадки, чрез моторни лебедки (т.нар. винди):

https://www.google.com/maps/d/viewer?mid=1mUWgrW8v6bbTNEXsqSWmPgxkeL-Yn8nD&ll=42.14315451082421%2C24.75197044999993&z=9

При обучението ни през 2017г. в www.bobulandia.pl летяхме с винди на дървено-метален  Bocian 1976г. от ски-пистата край град Леско-Полша! Там е и склоновото планинско летище за гравитачно излитане на Техническия университет в Ржешов. Проектът ни Glide Bulgaria е за облитане с двуместен планер и винди на поне 100 национални туристически обекта.

Въведените регулации, които се очакваха толкова дълго време, в момента повече помагат или повече пречат на развитието на спорта?

Вероятно имате предвид  чл. 119д от ЗГВ и Наредба Н-1 за свръхлеката авиация? За съжаление те не касаят планерите и планеризма. Безмоторните самолети засега са EASA самолети и към тях и дейностите с тях има завишени (скъпи за удовлетворяване) административни изисквания. Надяваме се в най-скоро време да са готови т.нар. EASA Part DTO регулации, които да облекчат и планеризма в т.нар. Declared Training Organizations. Поддържаме пряк контакт с експерта Кристиян Куше от EASA, който в момента ръководи този проект. Обещал ни е да е готов „късното лято на 2018г.”

 „Аероплани ДАР” започнаха работа по планер за начално обучение, възможно ли е това да се нарече ново начало за безмоторния спорт?

ДАР Врабец е аналогичен на една доста разпространена в близкото съветско минало едноместна латвийска конструкция, на базата на която са организирали масово т.нар. ЮПШ-младежки планерни школи. В тези школи през летните ваканции са обучавали стотици ученици да кацат от праволинеен полет, изтегляни на дистанции около 300м., до височина 5-10м., от електрически лебедки вкопани в ПИК. И в момента в Русия има интерес към такива ЮПШ и те вероятно ще бъдат основният купувач на ДАР Врабец. В България е малко вероятно да бъдат продадени повече от четири такива конструкции. Между другото, аналогични полети може да бъдат правени и с инструктор с класически, евтини двуместни планери, изтегляни от автомобил с въже 100-300м., по полоса излитане и кацане с дължина 600-1000м.

Липсата на видим подем в развитието на леката авиация, не предвижда особено развитие и при безмоторниците, но все пак има ли някакъв шанс за възраждане на спорта?

От 12 години наблюдавам бранша. Най-масово е обучението и летенето с моторни самолети в АТО-тата, където стотици младежи и девойки и военни пилоти станаха професионални търговски пилоти и се вляха в редовете на български и чуждестранни авиокомпании. Но това не е въздушен спорт! Пилотите-любители-собственици от доста време са една постоянна бройка от около 50-60 души. На шега ги наричам „чичковци със самолети”, защото почти всички са мъже на 40-60год. Те се въртят около базовите си летища или крос кънтри с цел лично удоволствие или транспорт, но това също не е спорт! В сегмента на свръх-леката авиация нещата бяха отрегулирани добре и поне процесът на лицензиране на пилоти и инструктори се задвижи, но за съжаление и там засега няма почти никакъв спорт! Конкретно предложение е всеки, който „вози” пасажери или обучава пилоти да бъде задължен минимум два пъти в годината да участва в публични състезания по FAI правила, които са елементарни, особено тези за прецизно кацане. От средите на пилотите-любители-собственици на самолети вече може да се намерят поне 5-6 подходящи теглещи пилоти за безмоторни самолети. Необходимо е да придобият и съответните лицензи или отметки. Това засега може да стане на едно място в България и в десетки западни клубове. СПОРТ значи редовни СЪСТЕЗАНИЯ. В безмоторното летене правилата за състезания са перфектно структурирани в спортния кодекс на FAI. Просто трябва да се обособят поне два български клуба с поне два лицензирани и подготвени за състезания пилоти, с подходящи, регистрирани, годни самолети. От клубните представители да се сформира комисия Планеризъм (Gliding) в Български национален аероклуб, който все още успява да е редовен член на FAI и да се проведат отново републикански, балкански и европейски шампионати с българско участие. Стратегията е описана и тук:

http://gliding.bg/2017/10/31/strategitcheska-ramka-za-razvitie-na-sp/

На 27.12.2017г. от около 50 души на различни възрасти беше учредено, а на 08.03.2018г. беше регистрирано в съда в гр. Монтана сдружение Български национален клуб по безмоторно летене: https://gliding-bg.org/  .  Засега сдружението няма практически дейности във въздушните спортове, но дано по-скоро нещата потръгнат.

SPI_6288 SPI_6282

 

2018-та ме срещна и с още един авиационен човек с големи мечти, Николай Калайджиев има стремежа да се присъедини към едно знаково авиационно събитие – състезателните серии Red Bull Air Race. Амбициозна задача, но я подкрепям с две ръце. Би било не само въпрос на престиж да имаме пилот в това състезание, дори в квалификационния клас. Такова признание би било силен тласък за нашата “малка авиация”. Разбира се това е изключително ресурсоемко начинание. Все пак стискам палци на Николай да успее в мечтата си. С него проведохме кратък разговор през септември по темата, който можете да прочетете по-долу:

Николай от къде започна тази мечта..?

За мен това не е мечта, а начин на живот. Много хора използват тази фраза, но аз я използвам,­­ осъзнато. Всеки ден аз ставам, тренирам, летя, чета, храня се, прекарвам време със семейството си, забавлявам се, почивам си и всичко това с един background и с мисъл за летенето. Когато погледнеш човек в очите, наблюдаваш неговото поведение и умения, сам може да разбереш, че той е човек, който отвътре „гори” за летене.

 Какви са следващите стъпки по проекта..?

Предстоят няколко рекорда, които ще поставям. Постоянно снимам интересни видеа как летя и как се подготвям за тях. Така и правя реклама на компаниите и фирмите, които ме подкрепят и ми дават възможност да покажа как мога да летя.

 В предвид липсата на хора с опит в този сектор, смяташ ли че екипа ти трябва да е изцяло български или ще разчиташ на по-широка подкрепа..?

Не се ограничавам в рамките на България. Екипът е международен, постоянно разрастващ се и по този начин се повишава и неговата ефективност. Преди, ако за повечето неща съм се грижил аз, сега това се върши от нашия екип, координираме нещата и ги пускаме в ход. Така мога да се концентрирам върху това, което се иска от мен – да летя.

 Към какъв тип машина си се насочил, на какъв тип се подготвяш в момента.?

Extra 330 sc и Zivko edge 540 v3. Провеждат се разговори с някои от производителите.

 Смяташ ли, че до една или две години можеш реално да се подготвиш за класа на квалификантите..?

Определено да. Важно е с какъв самолет ще летиш. Ако ми се даде възможност само да покажа какво мога, определено организаторите ще искат да се включа.

 Каква ще е най-сериозната трудност пред теб и екипа който стой зад теб..?

Най-трудното нещо е да се намерят спонсори. Те са нужни не за да печелиш пари от тях, а за да ти помагат да се развиваш. Аз съм благодарен, че с компанията Telelink работим много усърдно, ръка за ръка, смело и уверено вървим по планувания път. Но имам нужда от още спонсори, които да ми помогнат да разкрия изцяло уменията и възможностите ми като пилот. Освен състезанията, аз участвам и в много различни проекти, събития и официални срещи, чрез които правя добра реклама на спонсорите.

 До колко евентуалното ти участие в RBAR, ще популяризира състезанието у нас според теб..?

Ако има българско участие в състезание от висок ранг, това определено ще увеличи интереса към Red bull Аir Рace. Там са събрани едни от най-добрите пилоти. Всеки иска да гледа титанична битка, в която се лети до краен предел на възможностите на човек и машина.

 Имаш подкрепата на определена компания, срещаш ли разбиране в авиационните среди, как хората в авиацията се отнасят към идеята ..?

Хората, свързани с авиация, го приемат положително. Ако колегите ми не са толкова добри пилоти и аз нямаше да съм добър, колкото тях и да влагам сили да се развивам. Аз съм човек, които не пази опита си само за себе си, споделям го, казвам как изпълнявам различни елементи от полета и така всички сме взаимно полезни един на друг. Има и някои хора, които не им харесва това, което правя, но това е – аз съм си аз. От дете не ме е страх от никой и от нищо, показвам това, което искам и мога.

 Смяташ ли че един пилот – българин в RBAR, ще промени нагласите спрямо авиацията с общо назначение, която в момента, ако трябва да сме откровени, е за строго частно ползване..?

Да, може да се промени, понеже освен, че се занимавам предимно с летене, помагам и по всякакъв друг начин авиацията да се популяризира в страната ни. България може да вземе пример от други европейски държави, които влагат много средства и усилия да развият авиацията с общо значение. Трябва да бъдем по – гъвкави и мислещи как може да повишим ефикасността си и да работим заедно с частния бизнес, за общия интерес и да сме взаимно полезни един на друг.

 IMG_0395 SPI_0657 SPI_4621

 

 

Предстой една интересна година за родната авиация, доминирана от евентуалното подписване на договор за нов изтребител, възможното заминаването на първите Су-25 за Беларус. Първи полет за поне две малки машини, опит за рекорд на Гинес на Николай Калйджиев . Надявам се авиационните катастрофи да ни подминат, а летенето да бъде повече за всички. Относно нашата работа, надявам се да успеем да поправим изминаващата година с по-голямо количество материали. Надявам се и по-интересни. Успешна авиационна година за всички!

 

София.23.12.2018.   Светлан Симов