А защо не…?

През 1915, българските военни дадоха криле на Асен Йорданов, а той на целия свят, възможно ли е възраждането на българското самолето-строене..?

Идеята за закупуване на лек витлов самолет за начално обучение за военно-въздушните сили не е от вчера. Тя придоби по ясен оттенък при командването на ген-майор. Радев, който успя да въведе нова система в обучението на военни пилоти и да я наложи. Пределно е ясно че използването дори на Pc-9M за начално обучение е финансово неизгодно, да не говорим за L-39ZA. Реално, както не веднъж съм писал, всяка модерна армия разполага с такъв самолет. Идеята за използването му е пределно ясна на всеки увлечен от авиацията. Още повече декларираното желание за възстановяване на военно-въздушното училище в Долна Митрополия.  У нас разбира се витловата авиация се смята “за стъпка назад”, “несериозна работа” и редица подобни определения. През последните две десетилетия може би станах вече у нас работи един талантлив авиоконструктор , чиито самолети можете да видите често на почти всеки авиационен празник у нас, колкото и малко да останаха такива. Предпоследната машина която създаде Александър Мариносян е под означението FC-4 ALDO . Една напълно съвместима със всички съвременни изисквания на самолетите за начално обучение, дори повече. И след като преди седмица Министерство на отбраната обяви обществена поръчка за закупуването на четири машини за начално обучение, ще имаме възможността един високо технологичен продукт произведен у нас да бъде признат и да си пробие път, в което напълно съм убеден че заслужава. Какви са изискванията на военните тепърва предстои да видим, макар че за пореден път има съмнения че  конкурса е насочен към определен кандидат.  Успех на ALDO.

IMG_2549a

 

Светлан Симов. 10.02.2018. София.